Когато ключът е самото имущество

Оценките на Chainalysis за изгубените биткойни (2017 и 2020 г.)

Моите професионални прозрения · Людмил Карауланов · 4 мин четене

Публикувано: 1 октомври 2026 г. · Версия 1.0

Контекстът

Chainalysis е американска компания, която анализира движението на криптоактивите във веригата от блокове, публичния регистър на всички транзакции. През ноември 2017 г. тя публикува първата емпирична оценка колко биткойни са безвъзвратно загубени. През юни 2020 г. последва по-широк анализ на това как се разпределят съществуващите биткойни между дългосрочни притежатели, търговци и изгубени монети.

Основната теза

Първото изследване оценява загубените биткойни на между 2,78 и 3,79 милиона, или между 17% и 23% от съществуващите тогава. Методът разделя наличните монети според възрастта и активността им и оценява загубите чрез статистически извадки. Анализът от 2020 г. отчита около 18,6 милиона добити биткойни. Около 60% са у притежатели, които никога не са продали повече от една четвърт от полученото. Около 20%, или приблизително 3,7 милиона биткойна, не са помръднали пет или повече години и компанията ги определя като изгубени, тъй като собствениците им вече нямат ключовете за достъп.

Изводът е, че значителна част от този актив е практически извън обращение и никой не може да я използва.

Какво често се пропуска

Популярният преразказ представя числото като установен факт: една пета от биткойните са изгубени. В действителност оценката почива на предположение. Монетата се счита за изгубена, защото дълго не е движена, а не защото е доказано, че ключът е унищожен. В изгубените е включен и близо милион биткойни, приписвани на анонимния създател на системата, за когото никой не знае дали е жив и дали пази ключовете си. Оценките на други анализатори варират значително.

Тук има и по-дълбок урок. Тъкмо същото предположение, че дългото бездействие означава загуба, е грешката, срещу която предупреждаваме при автоматичните механизми за наследствен достъп: неактивността не доказва смърт.

Прочит за собственика

При банковата сметка забравената парола означава забавяне. Наследникът може да се обърне към банката, да докаже правото си и в крайна сметка да получи средствата. При криптоактивите, държани от самия собственик, няма институция, пред която да се докаже каквото и да е. Ключът не е средство за достъп до имуществото. Той на практика е имуществото. Никакво удостоверение за наследници не може да го замести.

Затова тук разделеното пазене не е въпрос на предпазливост, а на оцеляване на актива. Ключът не бива да бъде записан на едно място, достъпно за всеки, но не бива и да бъде известен само на собственика. Решението е предварително проектирана схема, при която никой отделен човек не държи всичко, но определени хора, при определени условия, могат да възстановят достъпа. Темата развиваме в статията „Предаването на благосъстоянието“.

Границата на приложимост

Проблемът засяга главно криптоактивите, които собственикът пази сам. Активите при регулиран доставчик се държат по-скоро като банкова сметка: наследниците могат да докажат правото си пред него. В ЕС тези доставчици вече подлежат на лицензиране и надзор. Но и тази форма носи свой риск. Когато основателят на канадската криптоборса QuadrigaCX почина през 2018 г., се оказа, че само той е контролирал достъпа до средствата на клиентите, а разследването установи и злоупотреби. Концентрацията на ключовете в един човек е проблем независимо дали той е собственикът, или пазителят.

Точката на нестабилност

Какво означава това понятие →

Точката на нестабилност настъпва, когато единственото доказателство за собствеността е знание, което съществува само в паметта или устройството на един човек. Тогава правото на наследниците е безспорно, а имуществото недостъпно. Точно обратната грешка е ключът да бъде записан в общодостъпен файл. Устойчивото решение стои между двете.

Този материал има общ аналитичен характер и не представлява индивидуален правен, данъчен, финансов или инвестиционен съвет.