Кой ще говори от Ваше име

Новият европейски регламент за защита на пълнолетните и удостоверението за подкрепа и представителство (2026)

Моите професионални прозрения · Людмил Карауланов · 5 мин четене

Публикувано: 1 октомври 2026 г. · Версия 1.0

Актуално към 24 септември 2026 г. Европейският регламент за защита на пълнолетните е договорен, но все още не е официално приет. Следващ преглед: септември 2027 г.

Контекстът

От 2000 г. съществува Хагска конвенция за международната защита на пълнолетните, която определя кои органи са компетентни и кое право се прилага, когато човек, нуждаещ се от защита, има връзки с повече от една държава. Към момента тя е ратифицирана само от 13 държави от ЕС. За да преодолее тази разпокъсаност, Европейската комисия предложи през май 2023 г. регламент, който да обедини правилата за целия Съюз.

След като Съветът прие позицията си, на 12 май 2026 г. Съветът и Европейският парламент постигнаха споразумение по текста, одобрено в началото на юни от правната комисия на Парламента. Към момента на писане предстои официалното му приемане и публикуване. Поводът е демографски: според данни на ЕС делът на хората над 65 години с някаква форма на увреждане ще нарасне със 77% до 2050 г.

Основната теза

Регламентът урежда кой съд е компетентен при трансгранични случаи, кое право се прилага и при какви условия се признават мерките за защита или правомощията за представителство, установени в друга държава. Мерките, приети в една държава, ще се признават в друга без допълнителни процедури. Въвежда се и европейско удостоверение за подкрепа и представителство, с което довереното лице може да докаже правомощията си навсякъде в Съюза. То ще се издава безплатно или срещу такса в размер на административните разходи и по възможност в електронен вид.

Основната ценност, която текстът защитава, е самостоятелността: волята и предпочитанията на човека трябва да бъдат зачетени, а той трябва да може да организира защитата си предварително.

Какво често се пропуска

Регламентът не създава нови правомощия. Той признава и пренася онези, които националното право вече познава. Ако правото на една държава не позволява на човека предварително да определи свой представител за случай на неспособност, европейските правила няма какво да признаят.

Пропуска се и обхватът. Регламентът се отнася до въпроси като мястото на живеене, медицинските грижи и управлението на имуществото, но не обхваща брака, наследяването, социалното осигуряване и издръжката. А предвиденото първоначално свързване на националните регистри беше отпаднало в хода на преговорите, заради защитата на личните данни и административната тежест.

Прочит за собственика

За българския собственик изводът е неудобен. Българското право към момента не познава пълномощно, което да влиза в сила или да запазва действието си именно когато упълномощителят загуби способността да се грижи за своите работи. Обикновеното пълномощно се прекратява при поставяне под запрещение, тоест точно когато е най-нужно. В правната общност отдавна се води дебат, че уредбата на запрещението, наследена от социалистическата доктрина, трябва да бъде преосмислена.

Докато това не се случи, европейският регламент само подчертава празнината. Собственикът трябва да търси решения на други нива: в дружествения договор, в разпределението на представителната власт в бизнеса, в ясни указания и в подготвени хора. Темата развиваме в статията „Предаването на благосъстоянието“.

Границата на приложимост

Регламентът е инструмент за трансгранични случаи. За човек, чийто живот и имущество са изцяло в една държава, той не променя нищо. Освен това той ще започне да действа едва след официалното приемане и изтичането на сроковете за прилагане. Паралелно продължава обсъждането дали всички държави членки да бъдат задължени да се присъединят към Хагската конвенция.

Точката на нестабилност

Какво означава това понятие →

Точката на нестабилност настъпва, когато семейството разбере, че неспособността е по-трудният случай от смъртта. При смърт правото има добре известни инструменти. При неспособност приживе, без предварително уредено представителство, единственият път често е съдебна процедура, която отнема време и лишава човека от самостоятелност. Регламентът ще направи европейските граници по-проходими, но не може да запълни празнината в собственото ни право.

Този материал има общ аналитичен характер и не представлява индивидуален правен, данъчен, финансов или инвестиционен съвет.