Какво не решава европейското наследствено право

Проучването на европейските нотариуси за прилагането на Регламента за наследяването (MAPE, 2023)

Моите професионални прозрения · Людмил Карауланов · 5 мин четене

Публикувано: 1 октомври 2026 г. · Версия 1.0

Контекстът

Регламентът на ЕС за наследяването се прилага от 17 август 2015 г. и обединява правилата за трансграничното наследяване в 25 държави от Съюза. Самият регламент задължава Европейската комисия да представи доклад за неговото прилагане до 18 август 2025 г. В подготовка за тази оценка Съветът на нотариатите в ЕС, в партньорство с нотариалните камари на Германия, Литва, Малта и Унгария и с Европейската мрежа на регистрите на завещания, проведе проекта MAPE и публикува резултатите през 2023 г.

Изследването е едно от най-мащабните по темата. В него участват 2 103 нотариуси от 22 държави, над 60 нотариуси с доказан опит в трансгранични дела и 15 национални нотариални камари. Това е погледът на хората, които ежедневно превръщат европейските правила в конкретни наследствени дела.

Основната теза

Общата оценка е положителна. Нотариусите приветстват принципа, че наследяването се урежда от едно-единствено право, това на последното обичайно местопребиваване на починалия, както и възможността всеки да избере приложимото право на своето гражданство. Регламентът е улеснил работата им.

Изследването обаче назовава и три устойчиви трудности. Първата е вписването: удостоверение за наследство, издадено в една държава, често не се приема в имотния регистър на друга като достатъчно основание за вписване на правата на наследниците. Втората е липсата на определение на понятието „обичайно местопребиваване“, върху което стъпва цялата система. Третата е, че не може да се установи дали в друга държава вече е започнало производство по същото наследство. Малко под 40% от нотариусите са се сблъсквали с такива успоредни производства.

Какво често се пропуска

Популярният преразказ представя Европейското удостоверение за наследство като паспорт на наследника, който отваря всички врати в Съюза. Данните показват друго. Удостоверението все още не е станало стандартното решение. Използва се главно при сложни случаи, докато при обичайните се предпочитат националните документи. Заверените му копия имат кратък срок на валидност, често трябва да бъдат превеждани, а съдържанието му нерядко не е достатъчно, за да бъдат точно идентифицирани имотите, наследниците, дяловете и активите на починалия.

Пропуска се и друго: всеки втори нотариус е имал съмнения дали регламентът изобщо се прилага към конкретен случай. Ако професионалистите се колебаят, собственикът не бива да разчита, че наследниците му ще се ориентират сами.

Прочит за собственика

Трансграничните наследства са едва около 5 до 6% от всички наследствени дела, които нотариусите водят. Но именно в тази малка част попадат семействата с имоти, сметки и дялове в повече от една държава. За тях изводът е ясен: регламентът отговаря кой е наследник и кое право се прилага, но не отговаря какво е наследено и къде се намира.

Затова подготовката трябва да започне приживе. Изборът на приложимо право е инструмент, който регламентът дава, но който рядко се използва съзнателно. Документите, необходими за вписване в имотния регистър на всяка държава, могат да бъдат проверени предварително. А картата на активите остава незаменима, защото никое удостоверение не я съдържа. Тази линия развиваме в статията „Къде е ключът от трезора?“.

Границата на приложимост

Регламентът не урежда всичко. Имуществените отношения между съпрузите се подчиняват на отделни европейски правила. Данъчните последици остават изцяло национални. Особено важно за собствениците на бизнес е, че регламентът изрично не обхваща въпросите, уредени от дружественото право, като клаузите в дружествения договор, които определят какво се случва с дяловете при смърт на съдружник. Там решаващ е уставът или дружественият договор, а не наследственото право. Активите в държави извън Съюза също остават извън тази система.

Точката на нестабилност

Какво означава това понятие →

Точката на нестабилност настъпва, когато семейството приеме, че Европа вече е решила въпроса с трансграничното наследяване. Тогава наследниците откриват последователно, че удостоверението не отваря имотния регистър, че банката иска превод, че завереното копие е изтекло и че в друга държава тече успоредно производство. Регламентът е опростил правото. Той не може да замести подготовката.

Този материал има общ аналитичен характер и не представлява индивидуален правен, данъчен, финансов или инвестиционен съвет.